Професионална етика

Сигнатура: PRE1bEBU_M
ECTS: 4,0
Статут: Избираем
Семестър: 1 (зимен)
Аудиторни часове (общо): 60
Лекции: 30
Упражнения / Семинарни занятия: 30
Практика: 0
Самостоятелна подготовка: 60
Катедра: Градоустройство
Водещ преподавател: доц. д-р арх. Валери Иванов
Форма на оценяване: Изпит

Повече за модула: В рамките на модула се коментират моралните ценности и смисълът на професията урбанист. Показва се ясно разликата между закон и етичност и това, че не всичко което е законно, е полезно за обществото. Студентите разбират отговорността на професията си да създават среда за множество хора – задача, която трябва да се постави над личните интереси на проектанта и инвеститора.

Професионална етика – II част: Тази дисциплина задълбочава познанията относно моралните ценности на професията урбанист. Студентите дискутират въпроси, свързани с етичните норми в съвременното общество и в урбанистичната практика и разглеждат казуси от българската реалност.

“От идея до ключ…”

Есе по тема 11. Инвестиционен процес в строителството. Къде е урбанистът – роля, функции, задачи

Вместо широкообхватен увод и разсъждения на тема колко интердисциплинарна е нашата специалност, бих споменал само, че трябва да сме много щастливи и благодарни (по-скоро моите колеги, тъй като аз съм се мъчил с математики, химии, физики, механики, геологии и т.н.), тъй като имахме възможност да учим по модерна, изключително професионално ориентирана програма, изградена по западно европейски модел и изчистена от всякакви излишни и остарели модули от “класическата наука”.

И трите стълба на професионалната кариера – държавни и общински структури (1), академична  и преподавателска дейност (2) и частна практика (3) са силно свързани със строително-инвестиционния процес, но може би последния път на развитие представлява най-голям интерес и някак си инстинктивно свързваме работата в частна фирма с инвестиционни проекти. Несъмнено човек може да се сблъска с такива и в първите два случая – да изпълнява функциите на инвеститорски контрол, когато възложител или партньор е неговата образователна или правителствена институция.

Като световна тенденция се очертава, човек да мине и през трите варианта в житейския си път. Моето мнение, е че не е страшно един специалист да остане без работа и да ползва това време за самообучение – като ефективно се подготвя за момента, когато ще си намери желаната и платената работа. Това, което не мога да възприема, е у нас работата в държавни и общински структури и академичната и преподавателска дейност да се приемат като временно спасение от бюрото по труда – като сме в криза, да трупаме опит. Ако човек не е силно мотивиран – няма смисъл да започва, а на който не му стига заплатата – да работи допълнително. В частния сектор заплатите са високи, но получавани срещу пълно отдаване и експлоатация, с която сами сме съгласни, предвид конкурентната среда.

Не смятам да разглеждам неправителствените организации за нещо по-различно от частна фирма. Техните предимства са свързани с естеството и организацията на работата – те обикновено са с проектно ориентирана структура и някак си се избягва монотонността на работата, трупа се много интердисциплинарен опит, умения за работа в екип и т.н., но от друга страна, моето мнение е, че те не предоставят реални възможности за растеж в кариерата – да, десетина години ще пишем проекти и после какво… отново ще пишем проекти. В реномираните неправителствени организации високото ниво на управление е представено от видни личности и общественици, например почетен председател – Кралицата, ръководител на борда – Кмета и т.н. (до като другите са станали Кмет и Кралица, ние сме си останали… до като в една частна фирма мога да почна като експерт узаконяване, т.е. да разнасям папките по общините, но след три години аз да започвам проектите от идеята!).

Преподавателската дейност дава голяма свобода за развитие и самоусъвършенстване – човек може на спокойствие да изследва всички аспекти на строително-инвестиционния процес, а ако му липсва обратната връзка и четенето на лекции му се струва като “плуване на сухо”, винаги може да подготви модули за представители на бизнеса или да покани топ-мениджъри за гост-лектори.

Работата в държавни и общински структури е монотонна и скучна, освен това те, както и университетите са със силна вертикална административно-функционална организация – липсва неформалния контакт, особено в правителствените структури, което убива всякаква инициатива и човек се чувства с вързани ръце пред проблема. Пътя на развитие

• чертожник или технически сътрудник

• младши, старши, главен специалист

• младши, старши, главен експерт

• (заместник) началник отдел / дирекция / направление

е дълъг и мъчителен, като върха на пирамидата обикновено се заема от политическо назначение (т.е. да не се радваме много ако сме го заели). От друга страна специалността предлага много широко поле на действие, така че човек може просто да не се задържа прекалено дълго на едно място и да трупа опит.

Възможни полета за развитие на урбаниста в държавни и общински структури (както и псевдо- такива):

• Отдели Архитектурен, Архитектура и благоустройство, Инфраструктура и инвестиционно отчуждаване, Кадастър и регулация, Управление на общинската собственост, Инспекторат на общини, районни администрации или съответните направления и дирекции в централните общини на големите градове, общински предприятия, занимаващи се с планиране или обезпечаване на този процес – СОФПРОЕКТ, Г.И.С.-София, Център за градска мобилност, Зелени системи;
• Национални, регионални и секторни центрове по планиране;
• МРРБ, Агенция “Транспортна инфраструктура”, “Агенция по геодезия, картография и кадастър”, защо не и ДНСК / РДНСК;
• Правителствени структури и звена свързани с рационалното използване на природните ресурси и опазването на околната среда, защитата на паметниците на културата и изграждането на съответната туристическа инфраструктура, развитие на селски и региони в упадък, както и министерствата под чиято шапка попадат – на културата, на земеделието, агенции по туризма, младежта и спорта и т.н.

Държавните и общинските структури играят ключова роля в строително-инвестиционния процес – администриране, лицензиране, съгласувателни и разрешителни режими, контрол, а сама по себе си държавата е и най-крупния инвеститор – подготовка на тръжна документация и провеждане на конкурси по възлагане, т.е. това професионално поприще носи най-богат и рафиниран опит и кадрите минали през тези институции са предпочитани за бизнеса.

Моята теза по отношение на ролята, функциите и задачите на урбаниста в инвестиционния процес е, че той трябва да се стреми към мястото на мениджър и да присъства на всички нива в процеса – от инициирането на инвестиционната идея, до завършването на проекта и предаването на ключовете на новите собственици,  като под мениджър по-скоро разбирам decision taker–ите, от колкото decision maker-ите, обяснено образно с тези два добили гражданственост термина от стратегическото планиране. Никой не очаква, че всичките тридесет урбаниста, които завършват всяка година трябва да открият инженерингови холдинги с компании за управление на недвижими имоти в тях (дай-боже всекиму богати роднини… но не и луди – да си дадат парите в дипломанти), или че ние ще бъдем хората, които ще вземат решенията, но съм убеден, че сме достатъчно добри професионалисти за да ги подготвяме, в техните алтернативи и сценарии.

В този ред на думи, мястото към което трябва да се стремим в кариерата в държавна или общинска структура е това на главния експерт, а за висше учебно заведение – професор, което съответства в частната фирма на това на експертния мениджър, а тези на управляващите мениджъри са в ръководството на университета или началник отдел / дирекция – в повечето случаи политически назначения (забележка: в един образователен институт не идва партия на власт, а човек със своя програма и е възможно да настоява за доверени заместници). Втората група мениджъри, въобще не са лоши, но изискват друг тип кариера, умения и т.н. (… за тях –  друго есе в Теория на управлението) и  тези места са съпроводени с напълно различни отговорности:

• decision maker, експертния мениджър – изпълнението на задачите, работата на подчинените
• decision taker, управляващия мениджър – изпълнението на задачите, работата на подчинените и отговорност по взетите решения, поетите рискове

Професионалната реализация, трупането на опит и растежа в кариерата неминуемо водят до мениджърски пост, когато човек го желае – иначе за какво са ни тези знания. На привържениците на контра-тезата по отношение на тясната специализация, бих отговорил по същия начин – да, това ще ви донесе стабилност и малък, но сигурен растеж в доходите, но според мен двадесет години в едно и също действие са за монтажник в цех. От друга страна никой не е роден доцент – професионалният растеж винаги е мъчителен, но човек трябва да се стреми към него, не на всяка цена разбира се – водещи да бъдат не титлите и работната заплата, а вътрешното удовлетворение от самоусъвършенстването и от постигнатото.

Основните професионални качества, знания и умения, които урбанистът притежава и с които може да се утвърди като мениджър са свързани с:

• широк поглед върху законодателството
• процедиране – кой съгласувателен и разрешителен режим следва, кои могат да се извършват заедно, срокове, мълчалив отказ / съгласие
• връзка ОУП – ПУП, кога е нужно изменение на действащия план за регулация и застрояване във връзка с възможностите, които дава общия устройствен план, нужда от РУП
• принципи на застрояване
• изграждане на концепции, планирането като процес, не само затворено в инвестиционния проект, проектно начало, изготвяне на документация пред финансиращ орган
• отстояване на позиции: Не на последно място е редно да се спомене, че често управляващите органи в лицето на общински съвет, главен архитект и др. не успяват да обхванат всички приоритети с формални актове – решения и заповеди и откровено казано, реализират своята политика с урбанистични мерки, включително тълкования по целесъобразност – е, добре е от другата страна да има урбанист, който да ги разбира и да им се противопоставя (или една от функциите на урбанистите е да се противопоставят едни на други)

Естествено “занаят се краде”, или в университета сме получили само 10% от тези знания (и 10 години следване не създават професионалист) и ако нямаме желание да се усъвършенстваме в практиката, ще си останем чертожници или технически сътрудници.

Основният недостатък на обучението по специалността Урбанизъм е свързан с насаденото от преподавателите прекомерно професионално самочувствие у студентите – по принцип не е лошо, ако е в граници, тъй като сме нова, неутвърдена специалност, но… не сме и незаменими кадри. Надявам се да започнем кариерата си трезво, без невъзможни за покриване очаквания, да се представим подобаващо на първите си интервюта за работа и да не се разочароваме от задълженията си, а да бъдем мотивирани за растеж, и… да не ни се налага често да ходим на интервюта в нови фирми, а на атестации за повишение (извън есето: като влезна в залата при колегите си и като чуя две три гръмки изказвания… и се питам къде съм, та когато тези деца кандидатстваха, аз бях технически на МОЛ и се преместих в по-малка фирма, но на по-висока заплата като Организатор строителство, имах бюро, служебен телефон и служебен автомобил, но… имах и мечти. Сред те’я звезди започвам да се чудя дали въобще ще завърша, защото очаквам от живота нормални неща като заплата и аванс?).

Задачи в инвестиционния процес пред урбаниста-мениджър:

• да позиционира проекта – местоположение, налична социална и техническа инфраструктура, транспортни връзки, бъдеща стойност на инвестицията / земята – при сбъркана концепция и най-ефектното обемно-архитектурно решение няма да продаде сградата
• да насочи проекта към „target”-група – клас А офиси, жилища за средната класа и т.н.
• проверка на собствеността върху земята – скрити тежести, при кой нотариус и как са изповядани предишни сделки – чрез пълномощни / прескочени наследници, двойна собственост по одобрен / неодобрен кадастрален план и невписано решение на ПК / констативен нотариален акт по ЗПСЗЗ, състоятелност на обстоятелствени проверки / АДС / АОС, проведени отчуждителни процедури по съществуващи улици (улицата може да съществува, но не и по документи, може да се наложи рехабилитация – нови пожарни кранове и т.н., кога може да се приложи правилото за 6 м пред лицето на регулирания имот по ППЗТСУ при първа и последващи неприложени регулации), законност на съществуващи улици – реперни карнети, въвеждане в експлоатация, сметки по регулация, ОПС, суперфиция и други учредени вещни права, непълноти и грешки в одобрената кадастрална основа и т.н., връзка кадастрален план – кадастрална карта – одобрен регулационен план и не на последно място – реституционни претенции и характер на имота
• да подаде обеми, функционални връзки, принципи на планиране (социално разнообразие, социално смесване, обособяване на локален център – средище) – пример: сигурността не се постига само с камери, а осигуряване на видимост към всички общи пространства от жилищата – да няма мъртви точки, правилото на трите ключа
• Спазване на модерни принципи на планиране – ефективност, интелигентни контролни системи за пестене на енергия от отопление, вентилация, климатизация и осветление; акцент върху естествени материали – дърво, стъкло, камък, метал; рационално използване на ресурси; достъп за трудно подвижни хора, майки с детски колички, паркинг за велосипеди и т.н.
• да управлява ефективно проекта – маркетинг, работа с доставчици, подизпълнители, клиенти, довършителни работи, промени по време на строителството

Избор на маркетингова кампания – дали ще заложим на ефектни 3D-визуализации или на проста брошура, показваща скици на ръка, но наблягаща на преимуществата на проекта (Пример: Брошури на KAMPA AG, Германия), как ще представим сложната графична информация от ПЗ, разпределения и т.н.; анализ на конкурентни / предишни проекти за компанията, Райфайзен Еволюшън представя своя комплекс София Скай с ефектен каталог (… със снимки на мацки се продава само бира!), в който липсват ситуация, разпределения и не са изтъкнати постигнатите социални предимства за затворен комплекс – обособяване на локален център – средище, социално смесване, чрез разнообразие на жилищните единици (от ателие с 40 кв.м. РЗП, през мезонети до редови и самостоятелни къщи), възможности за наблюдение на общите пространства не само с камери, а и от самите обитатели.

• да формира естетическа стойност, уникален облик на проекта

В показания номиниран за сграда на годината жилищен блок на ТИМБИЛД (проектанти: арх. Георги Бачев и арх. Добринка Петкова) в покрайнините на Варна инвеститорът е постигнал модерен облик и унисон между интериор (на шпакловка и замазка – израз от миналото) и външна среда с относително евтини, но добре подбрани материали.

• да предложи нещо уникално – нещо, което никой не е постигал преди, “коз” за проекта / инвеститора / клиента

Това, което показвам като пример е по-скоро идея, подхвърлена на приятел, и да, не прилича на завършено ПРЗ, а на нещо нахвърляно в неделя следобед в паузите по световното, освен… че изчислението на площите е вярно до последния квадратен метър, тъй като УПИ I-снс, УПИ II-снс и УПИ VI-снс са собственост на една фирма, а УПИ III-снс, УПИ IV-снс и УПИ V-снс на друга, т.е. това, което се получава самостоятелно, а не в идеални части по предложението за ПРЗ, трябва да е и на същото място.

На пръв поглед нищо иновативно, освен че са спазени всички вече описани принципи на модерното жилищно комплексно строителство, но това, което никой до сега не е правил е, че всяка къща е в отделно УПИ или две ПИ в общо УПИ за къщи близнак (продават се реални, а не идеални части земя), достъпът е през алея в комплекса, като тя не изяжда от показателите на застрояване – част от УПИ XIII-за жс, коо и т.н., не се налага създаването й с решение на СОС (само изменение на дворищна регулация и план на застрояване до к.к. 15 м – главен архитект на районна администрация), освен това не се налага изграждането на всички улици около кв. 5, които най-вероятно ще струват колкото половината сгради.

Най-добрия вариант е човек да бъде мениджър на себе си – проектант на свободна практика и ако е добър и търсен, може да отвори собствено бюро, защо не урбаниста да е водещата специалност и да върви пред архитекти и инженери?

Забележка: Схемите са приложени в презентация към настоящето есе.