Ключови думи: млади хора, среда за свободното време на младите хора
Благой Петков, докторант в катедра Градоустройство към Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, тема Идентичност и урбанистични проблеми на средата за млади хора
Панел Съвременна градска среда на шестата научно-приложна конференция ПРОСТРАНСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ: ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ – VI
Обект на настоящата разработка е урбанистичната среда, която общинската и централната власт целенасочено изграждат и поддържат за провеждане на дейностите, свързани със свободното време на младежите и подрастващите. При плановото изграждане на населените места в България от втората половина на XX век, средата за млади хора заема централно място в обемно-пространствените композиции на градските и кварталните центрове. Голяма част от заложената и проектирана материална база е изградена, но не е обновявана.
От настоящия доклад са изключени изцяло спортните центрове, защото те се подчиняват на други изисквания и при поместването им в градското пространство и при избора и развитието на тяхната функционална структура, са водещи изискванията, свързани с конкретния спорт или съвкупност от дисциплини.
Социално-икономическите промени от последните 25 години оказват осезателно влияние върху всички сфери на човешкия живот, но тяхното отражение върху младежките дейности, които представляват значителна част от публичните разходи, са слабо изследвани.
Основните фактори, определящи развитието на материалната база на средата за млади хора, могат да бъдат разгледани в следните групи:
- Социално-икономически: В условията на пазарна икономика дейностите, свързани със свободното време са търговски продукт и при създаването и поддържането на градски пространства за тяхното осъществяване е необходимо да се обосновава икономическа целесъобразност, но да се съблюдава и демократичност на достъпа.
- Демографска структура: промени в семейният модел (домакинство с едно дете и/или с един родител), участие на родителите при отглеждане на децата и кога те стават самостоятелни.
- Необходимост от комплексност – от една страна във функционалната структура и дейностите, които събира и организира тази среда, към кои възрастови групи са насочени и т.н. и от друга връзката с градската тъкан, другите обществени пространства, зелената система и обитаването.
- Психологически фактори: съвременните млади хора контактуват по различен начин, тяхната психология и характеристиките на дейностите, осъществявани през свободното им време са различни.
- Навлизане на технологиите на ежедневно ниво.
- Екология, качество на живот и устойчиво развитие. Европейските ценности и новото разбиране за ролята на местните власти като свързващо звено между младежките организации, форми на управление и приоритети: акцент върху групи в риск и реинтеграция на отпадащите от училище, субсидиран достъп до технологии и комуникации, съобразяване с инициативите идващи от самите младежи.
Представяне на темата: www.petkovstudio.com/factors.pdf
Съдържание:
- Социално-икономически фактори
- Демографска структура
- Необходимост от комплексност
- Психологически фактори
- Навлизане на технологиите на ежедневно ниво
- Екология, качество на живот и устойчиво развитие
- Европейски ценности
Среда за млади хора: Урбанистична среда, която общинската и централната власт целенасочено изграждат и поддържат за провеждане на дейностите, свързани със свободното време на младежите и подрастващите
Състояние на материалната база:
- При плановото изграждане на населените места в България от втората половина на XX век, средата за млади хора заема централно място в обемно-пространствените композиции на градските и кварталните центрове
- Голяма част от заложената и проектирана материална база е изградена, но не е обновявана
Актуалност на проблема:
- Средата за млади хора като градообразуващ елемент
- Значение на физическото състояние на материалната база за естетическия облик на обществените пространства
- Отношение среда – младежки дейности
- Публични разходи
- Изследване на ефектите
1. Социално-икономически фактори:
- Пазарна икономика
- Свободното време е търговски продукт
- Обосноваване на икономическа целесъобразност при създаването и поддържането на материалната база и средата за млади хора
- Демократичност на достъпа
Влияние на социално-икономическите промени от последните 25 години:
- Намаляване на публичните разходи за масов спорт, култура и извънкласни дейности
- Нови модели на финансиране – псевдо пазарна социална инфраструктура
- Концесии и право на ползване
- Дейности на проектен принцип
Системи за пространствено планиране:
- Стратегически документи и концепции
- Общи и подробни устройствени планове
- Градски изследвания
- Интегрирано пространствено планиране
2. Демографска структура:
- Промени в семейния модел
- Домакинство с едно дете и/или един родител
- Участие на родителите при отглеждане на децата
- Skype поколение
- Самостоятелност на младите хора
- Сигурност и публични пространства
3. Необходимост от комплексност:
- във функционалната структура и дейностите, които събира и организира тази среда
- връзката с градската тъкан и обществените пространства
Функционална структура на средата и комплекс от дейности
- култура
- отдих и спорт
- или просто място за срещи
Към кои възрастови групи са насочени тези дейности
Средата за млади хора като:
- Площадни и комуникационни пространства
- Зелена система, паркове и градини
Комплексна градска тъкан
(При изцяло спортните обекти са водещи изискванията, свързани с конкретния спорт или съвкупност от дисциплини)
Връзки с:
- Административен и исторически център
- Обществени сгради
- Обитаване
- Обслужване / услуги
Култура и споделени пространства: културни събития, улични фестивали, библиотеки, сцени и изложби на открито, модерно градско изкуство, поколение на протеста
4. Психологически фактори: Съвременните млади хора контактуват по
различен начин, тяхната психология и характеристиките на
дейностите, осъществявани през свободното им време са различни
5. Навлизане на технологиите на ежедневно ниво:
- Комуникация и споделяне
- Социални мрежи
- Неформални организации
- Достъп до информация
- Виртуална реалност
- Адекватно обзавеждане – безжичен интернет
- Интерактивно представяне на средата и дейностите
- Сигурност и видео-наблюдение
6. Екология, качество на живот и устойчиво развитие:
- Възпитаване на нови ценности
- Свързани ефекти
- Опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал
- Използване на ресурсите по ефективен начин – модерно осветление
- Изисквания към градското обзавеждане – рециклиране на отпадъците
7. Европейски ценности:
- Подкрепа от местните власти на социални, спортни и културни дейности, организирани от младежки клубове, асоциации и организации, включително обучение на лидери
- Насърчаване на участието на млади хора в неравностойно положение
- Акцент върху групите в риск и отпадащите от училище
- Младежко измерение на секторните политики
Провеждане на ефективна младежка политика
Ново разбиране на ролята на държавата и общината: главно свързващо звено между младежките организации, което активизира, насърчава, подпомага и ръководи техните инициативи, опознава и акумулира нови идеи с помощта на младежки форуми за партньорство с регионалната и местната власт
Заедно с представители на младежките организации, местните и регионални власти трябва да създадат условия за развитието на политиката за градската среда, основана на по-интегрирана, не толкова фрагментарна среда на живот, която благоприятства за общественото взаимодействие и развитието на висококачествени обществени територии (чл. 9 от Ревизирана европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите)
Забележка: Използвани са илюстрации от посочената литература
- Харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, отм.
- Ревизирана европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, приета от конгреса на местните и регионални власти в Европа (10-та сесия – 21 май 2003 г. – Приложение към препоръка 128)
- Младите хора и местното самоуправление. НСОРБ, София, 2011
- Herzer, Lauren E. Changing Cities: Climate, Youth, and Land Markets in Urban Areas. www.wilsoncenter.org/cusp
- Skills for urban youth – A chance for a better future, Education for All Global Monitoring Report 2012
- Екарт Д. Щратеншулте. Младежко списание “Европа”. Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2015 г., www.europa.eu
- Let’s speak sustainable construction. European Economic and Social Committee, Bruxelles, 2011
- Youth and exclusion in disadvantaged urban areas: policy approaches in six European cities. Social Cohesion Development Division, Council of Europe Publishing, Strasbourg, 2004
- Walker, Richard. Urban Design. www.savills.co.uk/urbandesign
- Adams, Eddy, Robert Arnkill. Urban Solutions, Tapping the talents of urban youth. SALTO-YOUTH Inclusion Resource Centre, 2012, www.SALTO-YOUTH.net/inclusion/
- Alban, Katrin. Youth And The City. SALTO-YOUTH Inclusion Resource Centre, 2012, www.SALTO-YOUTH.net/inclusion/
- Съвременна градска археология, проект за идентифициране и картографиране на местата за култура в Столична община, www.culturemap.bg
- Маседо, Гонсало, Практическо ръководство, Култура и образование, Тематичен отдел “Б”: Структурни политики и политика на сближаване, Европейски парламент, 2009 г., www.europa.eu
- Създаване на дом на европейската история, Европейски парламент, 2013 г., www.europa.eu
- Бр. 49, март 2013 г. на списание “Околна среда за европейци”, списание на генерална дирекция “Околна среда” на Европейската комисия, www.europa.eu
- Отчет за 2012 година на столична програма “Култура”, www.sofiaculture.bg
- Кандидатура на София за Европейска столица на културата, www.sofia2019.bg
- Сподели София, кандидатура на София за Европейска столица на културата, www.sofia2019.bg
- Войнова, Севдалина, София – столица със сто лица, фондация “Женски алианс за развитие”, кандидатура на София за Европейска столица на културата, 2011 г., www.sofia2019.bg
- Sofia – Creative Capital Strategy, резюме на стратегията
- София – творческа столица, стратегия за развитие на културата в София 2013 – 2023, приета от Столичен общински съвет на 20.12.2012 г.
- Албум на фото-конкурса Детайли от София, кандидатура на София за Европейска столица на културата, www.sofia2019.bg
- Стоева, Нели, КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В 8-ТЕ ПЕРИФЕРНИ РАЙОНА НА СТОЛИЦАТА, доклад по проект “Културни събития и културна инфраструктура в 8-те периферни района на град София”, подкрепен от Изследователски център по социални науки към Софийски университет “Св. Климент Охридски”, публикуван на страницата на кандидатурата на София за Европейска столица на културата, www.sofia2019.bg
Научно-приложни конференции ПРОСТРАНСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ: ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ