доц. д-р арх. Милена Ташева-Петрова
Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)
София
Реализация на завършилите програмите по урбанизъм в УАСГ
Изследването е представено на конференцията Академия Градът 2015: форум градове, сгради и инфраструктура – опитът говори в панела ГРАДОВЕ – ОПИТЪТ ГОВОРИ: Предизвикателствата пред архитектите, инженерите и градските лидери, свързани с развитието на съвременните градове
Благодарение на добрите връзки между преподавателите от катедра градоустройство към УАСГ и дипломиралите се урбанисти наблюдаваме тяхното професионално развитие и реализацията им в различните сектори. В частния до момента са били ангажирани около 70 души, в публичния – около 40, а в неправителствения – 2. Разпределението на наетите в публичния сектор след завършване на университета към момента е, както следва: държавна администрация – 1, МРРБ (вкл. УО на ОПРР) – 5, МЗХ – 1, МОСВ – 1, МФ – 1, МК – 1, АПИ – 2, НИНКН – 1, АГКК – 1, ДНСК – 1, областни администрации – 1, НАГ – 9, ОП “Софпроект” – 2, общински администрации в страната – 12, районни администрации към Столичната община – 4, НЦТР – 8. Един колега е урбанист в публичния сектор в чужбина. В УАСГ като преподаватели са работили и работят петима, а докторанти са били и в момента са 11 колеги, от които вече двама с успешно защитена научна и образователна степен доктор.
За по-пълно проследяване на възможностите за реализация на урбанистите, както и за установяване на потребностите от такива кадри на трудовия пазар в България и в Европа катедра Градоустройство при Архитектурния факултет на УАСГ проведе анкетно проучване сред бивши студенти, дипломирали се в бакалавърската и магистърската програма Урбанизъм в периода 2006 – 2014 година.
В проучването, проведено в рамките на изследователски проект “Оптимизиране на капацитета за пространствено планиране в България”, се включиха 98 възпитаници на УАСГ, завършили една от двете или и двете степени – бакалавър и магистър.
Сред урбанистите има представители във всички изброени в анкетната карта категории месторабота и сектори.
С най-голям дял са работещите в проектантски фирми в частния сектор – 43,8%, следвани от общинските служители – 20,8%. Около една десета от анкетираните са държавни служители, а повече от 8% са в сферата на висшето образование и изследванията. Двама от отговорилите са заети в неправителствения сектор. Едва 7,3% са неработещите.
От попълнилите анкетите 85 са отговорили на въпроса на какъв вид договор са и към момента на провеждане на изследването 66,3% от колегите работят на трудов договор, 13,3% – на граждански, а 9,6% са самоосигуряващи се. Шестима от тях са посочили, че притежават удостоверение за пълна проектантска правоспособност, четирима – ограничена, а по-голямата част, или 73 души, не притежават проектантска правоспособност.
Богатите възможности за професионална реализация и развитие на дипломиралите се в специалност Урбанизъм при УАСГ кадри се очертава от отговорите на въпроса за приноса на урбанистите в проекти и задачи, разработвани от организацията/фирмата, в която са. Отговорилите на този въпрос са 92 души, което представлява 93,9% от всички анкетирани. Предвид възможността да се даде повече от един отговор общо събраните отговори са 342, а всеки урбанист е заявил, че е работил средно в повече от 3 вида професионални сфери. Най-голям е делът на проектите, свързани с подробното устройствено планиране – това са 12,9% от всички отбелязани проекти. По тях са работили 44 урбанисти, което представлява 47,8% относителен дял от всички отговорили на въпроса. Следват проекти, свързани с изработване на общи устройствени планове, и такива, изискващи използване на съвременни информационни и компютърни технологии в устройственото планиране – 11,1%.
Във всички предложени в анкетата професионални сфери има представители на завършилите Урбанизъм. Следва да се отбележи, че няма поле, в което да са работили по-малко от 12 човека, което представлява 13% от всички анкетирани.
Разпределението на отговорите на тези въпроси показва, че дипломиралите се в специалността имат широко поле на професионална изява, като пред тях се разкриват различни възможности за работа. Разнообразието в настоящата и последната месторабота, адаптивността по отношение на трудовата заетост, големият брой професионални сфери, в които урбанистите имат принос, показват убедително, че завършилите предмета успешно се интегрират в националния пазар на труда. Дори онези 30 души от анкетираните колеги, които никога не са работили като урбанисти, споделят, че са имали принос в проекти в описаните професионални области. Тези резултати доказват, че покривайки едно по-широко поле на научни и практически области, учебната програма по урбанизъм успешно работи и генерира устойчиви специализирани и общовалидни знания и умения.
Оценката на реалните възможности за професионална реализация на урбанистите в България към настоящия момент е положителна.
На въпроса: “Съществуват ли според вас реални възможности за професионална реализация на урбанистите у нас в настоящия момент?”, 40% от анкетираните са отговорили с “да”, други 27% са отговорили с “да” и са посочили определени условия, а 8% очакват положението да се промени в следващите 5 години.
На този въпрос в анкетата е предоставена възможност респондентите да развият своите отговори и по-голямата част от анкетираните са дали положителна оценка на възможността да се реализират професионално като урбанисти, като са посочили няколко основни фактора, от които основно зависи успешната реализация. Някои са поставили на първо място личните качества и нагласи на урбаниста, кандидат за работа или работещ, като ключов фактор за успех. Те акцентират и върху предприемаческите умения и нагласи, както и върху преносимите умения, чрез които постигат успех и в други сфери.
Друга група колеги обръщат внимание на значимостта на външните фактори за професията урбанист, като се фокусират върху необходимостта от утвърждаване на професията и изграждане на положителен имидж сред широката общественост. Трети обвързват възможността за реализация с наличието на публично финансиране, насочено към научни изследвания и анализи, регионално и пространствено планиране.
Друга група колеги са на мнение, че реалните възможности за успешна реализация у нас като урбанисти са малко. Изтъкват, че в основата на това обстоятелство стоят комплексни причини, като непознаване на широкия спектър от компетенциите им от работодателите, наличие на нелоялна конкуренция от специалисти в несвързани с приложната сфера на урбанизма специалности, ниско ниво на заплащане, по-широки възможности за реализация в чужбина.
Предварителните представи за професията урбанист
За да се изследват нагласите и представите на анкетираните по отношение на професията, е включен въпросът “Професията урбанист съответства ли на вашите предварителни представи за нея?”. За 82% от отговорилите 85 урбанисти представите за професията са потвърдени: 18 души (21,2% от отговорилите) са категорични, че работата напълно съответства на техните представи, а за 52 (61,2%) представата е отчасти оправдана. Малка част (8 колеги) не са могли да преценят, а само за 7 от респондентите предварителните представи за професията урбанист не отговарят на установените впоследствие характеристики.
Катедра Градоустройство в Архитектурния факултет на УАСГ
е основана през 1945 година и обучава студентите в области: градоустройство, паркова и ландшафтна архитектура, регионално планиране, управление в градоустройството и архитектурата, социология на архитектурата. Катедрата има водеща роля в програмата по урбанизъм.
Катедрата е пълноправен член на Европейската асоциация на училищата по планиране (AESOP) и участва в дейността на Тематичната мрежа за ландшафтна архитектура (LE:NOTRE), Европейската асоциация за обучение по туризъм и отдих (ATLAS), Мрежата за научни изследвания и пространствено планиране в Централна, Източна и Югоизточна Европа (SPACE-NET).
Специалността Урбанизъм е създадена в отговор на огромния дефицит на кадри в областта на пространственото стратегическо планиране, устройството на територията и регионалното и градско управление. Разработена е в резултат на европейски проект от програма PHARE – TEMPUS с водещо участие на катедра Градоустройство и партньорството на Университета “Хериът Уот” в Единбург (Великобритания) и Университетски колеж в Дъблин (Ирландия). Програмата е рецензирана от изявени експерти от страната и чужбина и е акредитирана от НАОА в България. Професията урбанист е включена и в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД). До момента по специалност Урбанизъм се провежда обучение само в УАСГ.
Първите студенти по нея са приети през 2002 година, а първите бакалаври са се дипломирали през 2006 година. В периода 2006 – 2015 година в образователно-квалификационната степен (ОКС) бакалавър са завършили общо девет випуска, а в ОКС магистър – осем. Те са общо 212 човека, като 116 от тях след това успешно са следвали и магистърската програма по урбанизъм.
Образователно-квалификационна степен бакалавър – 4 години
7 лекционни семестъра + 1 дипломен семестър
Всяка година от бакалавърската програма има основна тема и предлага на студентите набор от модули:
Основи на урбанизма
Първата година въвежда студентите в областта на урбанизма и неговия исторически, социален и екологичен контекст, като им предоставя теоретични знания за процесите на урбанистично развитие.
Процеси на урбанистично развитие
През втората година студентите разширяват познанията си за основните процеси, формиращи регионалните и урбанистичните структури. Разглеждат се политическите, икономическите, социалните и технологичните аспекти на пространственото развитие на съвременна Европа.
По-широк контекст на планирането
През третата година студентите задълбочават познанията си в областите управление, законодателство и администриране на пространственото планиране.
Приложен урбанизъм
В последната година от бакалавърската програма студентите използват натрупаните теоретични и практически познания за самостоятелно взимане на решения и прилагат усвоените подходи за планиране на динамично променящата се среда, спазвайки етичните норми на професията. Последният семестър е посветен на изготвяне и защита на дипломна работа.
Образователно-квалификационна степен магистър – 1,5 години
2 лекционни семестъра + 1 дипломен семестър
Магистърската програма надгражда модулите на бакалавърската и изисква повече самостоятелна подготовка. В нея са включени икономически, технически, мениджърски и управленски модули, които подготвят младите урбанисти за професионална реализация на по-високи равнища в публични и частни организации.
Модули: Теория на урбанизма, Регионална и урбанистична статистика, Общ устройствен план на град, Интегрирано планиране, Интегрирано управление на крайбрежни зони, Транспортно планиране, Стратегическо управление, Макро- и Микроикономика, Политики и програми на Европейския съюз, Географски информационни системи.
Програмите предлагат на студентите комбинация от задължителни и избираеми модули. По този начин възпитаниците ни сами се насочват към областта, която представлява интерес за тях.
Обучението се провежда чрез лекции, семинари и практически занятия, поради което изисква и самостоятелна подготовка в извънучебно време. Създават се условия студентите да развият своето критично мислене, подход и собствена позиция за различните политики и проекти.
През годините на обучение се провеждат разнообразни практики, стажове и посещения в публични институции и частни фирми. Широкият спектър от външни специалисти, постоянни и гост-лектори допринася за формирането на богато разбиране за професията урбанист.
По време на следването си студентите – в рамките на програма “Еразъм+”, ЦЕПУС и двустранни договори на УАСГ, имат възможност да осъществят студентска мобилност в европейски университети в Австрия, Белгия, Ирландия, Германия, Гърция, Румъния, Словакия, Франция, Турция и Чехия.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОГРАМИТЕ
- учебни програми по урбанизъм – от официална страница на университета uacg.bg
- публикация 10 години специалност “Урбанизъм” в България
- Дава знания за:
- Същността, целите, теорията и методологията на планирането;
- Въздействията на човешките намеси върху околната среда и принципите на устойчивото развитие;
- Институционалната, политическа и законодателна рамка на планирането;
- Взаимодействията на планирането с различни сектори на икономиката.
- Изгражда умения за:
- Вербална, визуална и писмена комуникация и взимане на решения в интердисциплинни и екипи;
- Техники за събиране, обработка и анализ на данни;
- Оценка на въздействието върху околната среда;
- Анализ на социалните потребности;
- Методи на стратегическото планиране;
- Приложението на съвременните информационни технологии.
- Възпитава отношение към:
- Аспектите на етиката в планирането;
- Културните различия в планирането в европейски и глобален контекст;
- Влиянието на различните участници в пространственото планиране.
- Подготвя специалисти, които:
- Работят в широк интердисциплинарен екип;
- Осъществяват научно-приложни разработки;
- Провеждат урбанистичен анализ и формират урбанистични концепции;
- Обвързват урбанистичните разработки със социалния, икономическия, културния и историческия контекст;
- Познават съвременната европейска урбанистична практика и системите за планиране в различните европейски страни;
- Успешно се реализират в различни сфери в публичния, частния и неправителствения сектор;
- Лесно се адаптират към динамиката на пазара на труда.
„Вие имате ключова роля като специалисти. Призвани сте да отговорите на предизвикателството с компетентност, професионализъм и високи етични стандарти. Вече 10 години вие, младите български урбанисти, създавате проекти, които заслужават внимание и предизвикват неподправен интерес. Те са неподвластни на конюнктурата и показват алтернативни модели за развитието на съвременния град.“
Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, 2012 година
„Обновяването и развитието на българските градове в съзвучие със съвременната теория и практика на европейската урбанистична култура предполага особените компетенции, съчетани в професията урбанист. Убеден съм, че вие сте носители на нови познания и енергия, чрез които ще бъдат преодолени процесите на фрагментация и деградация, обхванали много от градовете ни…“
арх. Иво Панталеев, “АДА” ООД, член на борда на International Urban Fellows Association
„Специалността е прекрасна, бих могла да я опиша като дърво – с дълбоки корени и обширни възможности. В България урбанизмът все още пробива през твърдата почва, но диша умело и намира въздух за идеи, хора и мотивация. За мене лично е все още изпитание да работя като урбанист, но каузата си заслужава. Да си част от един процес, който изисква логика, планиране, самообладание и търпение, за да достигнеш до удовлетвореност. Радвам се, че това е моята специалност!“
магистър урбанист Магдалена Кирчева, випуск 2012, частна проектантска фирма
източник: vestnikstroitel.bg
